Да преоткриеш магията на аналоговия процес е вълнуващо, а филмовата фотография в София сякаш преживява своя ренесанс. Точно това ме вдъхнови. В ръцете си вече държа моя Canon EOS 3 – предмет, създаден в пика на инженерната мисъл на своята епоха.
Той измина дълъг път от Япония до България, а историята на доставката му е само прелюдия към истинското приключение: първият заснет филм с този легендарен фотоапарат.
За дебюта си избрах класика — черно-бял Kentmere 400. Когато вземеш EOS 3 в ръце, веднага усещаш неговата надеждност и ергономичност, толкова подобни на съвременните цифрови фотоапарати. Но усещането как вътре се зарежда истински филм не може да се сбърка с нищо.
Без сложни планове, без гонене на шедьоври. Просто разходка със съпругата ми из нашия квартал, по уютните улички на софийския „Лозенец“, и желанието да запечатам момента. Увереният звук на затвора, бързата и точна работа на автофокуса — снимането с този фотоапарат е истинско удоволствие. И ето го и онзи момент — филмът свърши. Приятното жужене на моторчето, което навива лентата, стана финален акорд на нашата фоторазходка.
Занесох филма в малък фотомагазин близо до дома, където вече неведнъж бях печатал обикновени снимки. „Ще бъде готово след две седмици“, ми казаха. Две седмици! В света на цифровата фотография, където резултатът се вижда след секунда, това е цяла вечност. Започна най-мъчителното — чакането.
И ето, след вечност, на пощата пристига заветното писмо с линк към сканираните файлове. Сърцето ми заби малко по-бързо. Отварям линка и… разочарование. Вместо застиналите моменти от нашата разходка, видях изображения, зачеркнати с резки бели вертикални ивици. Почти на всеки кадър. Първият ми опит заплашваше да се превърне в пълен провал.
За щастие, нещата не се оказаха толкова страшни. Свързах се с лабораторията и се оказа, че проблемът е в техния скенер. Момчетата без излишни въпроси се извиниха и се съгласиха да сканират всичко отново. Трябваше да почакам още малко, но си заслужаваше.
Вторият линк. Отварях го с много по-малко трепет, но с повече надежда. И да! Този път всичко беше перфектно. На снимките — аз и съпругата ми, залетите от светлина софийски улици, онези моменти, които толкова исках да запазя. Те бяха живи, истински, с онази филмова магия.
Този първи опит само засили любовта ми към филмовата фотография. Той ме научи на най-важното: филмовата фотография не е само да уловиш кадъра. Тя е за търпение, за доверие в процеса и за умението да решаваш малки проблеми по пътя към резултата. И когато най-накрая видиш крайния резултат, той се цени двойно.
Готови ли сте да разкажете своята история?
Филмова фотография в София, поръчай фотосесия на филм днес